Днес завръщането все още не е достатъчно информирано, подкрепено и свързано. Връзката с България е силна за много от живеещите в чужбина, но решението за завръщане зависи и от условията за работа и живот в страната. Самото преместване не е краят на процеса: хората имат нужда от достъпна и надеждна информация, практическа помощ и връзки с общност, в която могат да намерят своето място. Проучването очертава шест основни извода за нагласите към завръщането, опита на вече завърналите се и условията, които биха направили този процес по-информиран, подкрепен и свързан.
Желанието за завръщане е лично, а решението зависи от условията.
Сред участниците, които живеят в чужбина, близо седем от десет обмислят завръщане или активно планират да се върнат. За тях водещи мотиви са семейството и близките (64,2%), както и емоционалната връзка с България, включително езикът, храната, познатата среда и чувството за принадлежност (63%). В същото време възможностите за работа са по-рядко посочван мотив (16,4%), което показва, че личната и емоционалната връзка със страната често предхожда конкретната преценка за професионалните перспективи. Желанието за завръщане обаче не означава, че решението е лесно.
Сред факторите, които биха улеснили този процес, участниците най-често посочват по-добри условия на труд и възможности за професионално развитие, реални промени и перспективи в България, както и по-справедлива, сигурна и спокойна обществена среда. Това очертава важна посока: личната мотивация за завръщане съществува, но възможността тя да се превърне в действие зависи и от условията, които хората намират в страната. За институциите, работодателите и местните общности това означава, че подкрепата за завръщане трябва да включва реални възможности за професионална реализация и пълноценно участие в обществения живот.
Мнозина мислят да се върнат скоро, но подготовката често остава в техни ръце.
Сред хората в чужбина, които не са изключили завръщането като възможност, близо половината очакват то да се случи в рамките на една година, а около две трети - до три години. Въпреки това само една трета вече имат конкретен план, докато други все още обмислят следващите си стъпки или нямат яснота как да организират преместването. Така между желанието за завръщане и практическата подготовка остава разстояние, което често трябва да бъде преодоляно самостоятелно. Информацията за този процес хората намират предимно чрез социалните мрежи, семейството и приятелите.
Институциите са посочвани значително по-рядко като източник, а част от участниците споделят, че не разполагат с конкретен източник и трудно намират необходимата информация. Данните не обясняват защо хората рядко се обръщат към институциите, нито позволяват да се оцени доколко намерената информация е точна и достатъчна. Те обаче насочват към необходимостта от по-достъпна, разбираема и надеждна информация за основните стъпки при завръщане - от работа и жилище до здравно осигуряване, документи, данъци и образование.
Почти всички завърнали се срещат трудности, но мнозинството оценява положително решението си.
Сред участниците, които вече живеят в България, 88% посочват, че са срещнали поне една трудност след завръщането. Най-често те са свързани с политическата ситуация и недоверието в правосъдието, административните процедури и здравната система. Въпреки това оценката за самото завръщане е предимно положителна: близо шест от десет участници му дават оценка между 8 и 10 по десетобалната скала, а средната оценка е 7,6. Сред най-ценените страни на живота в България са близостта със семейството и приятелите, природата и ритъмът на живот.
Наред с тези положителни преживявания обаче остават предизвикателства, които могат да затруднят установяването в страната. Административните процедури например се посочват по-често от вече завърналите се, отколкото от живеещите в чужбина, както и липсата на международна перспектива и отвореност в средата. Тези различия трябва да се тълкуват внимателно, тъй като двете групи не представляват едни и същи хора, проследени във времето. Въпреки това отговорите показват, че положителната оценка за завръщането може да съществува едновременно с конкретни трудности, които изискват внимание и решения.
Подкрепата, която хората търсят, е и практическа, и човешка.
Практическите наръчници са сред най-често посочваните форми на подкрепа от хората, които живеят в чужбина и обмислят завръщане. Важни за тях са също личните контакти с вече завърнали се българи и възможността да се консултират с експерти. Сред участниците, които вече живеят в България, личните връзки с хора, преминали през подобен процес, се открояват още по-силно. Следват практическите наръчници и историите на други завърнали се. Тези резултати подсказват, че подкрепата за завръщане не се изчерпва с предоставянето на информация.
Хората имат нужда и от възможност да задават конкретни въпроси, да чуят чужд опит и да се свържат с други, които разбират през какво преминават. Статиите и видеоформатите са предпочитани начини за получаване на информация, а присъствените събития са особено значими за вече завърналите се. Това отваря възможност за съчетаване на достъпни онлайн ресурси с лични срещи, консултации и общности.
Завръщането е и желание за принос. Половината от завърналите се виждат смисъл да създадат нещо в България.
Сред живеещите в чужбина, които не са изключили завръщането, най-често посочваните очаквания са свързани с намирането на работа, професионалното развитие и възможността за собствен бизнес. Наред с тях почти половината искат да изградят приятелства и чувство за общност, а около една трета се интересуват от социални проекти и доброволчество. Това показва, че представата за успешното завръщане включва не само икономическа стабилност, но и възможност за участие и свързване с други хора.
При вече завърналите се на преден план излиза именно изграждането на приятелства и общност, следвано от професионалното развитие и стартирането на собствен бизнес. Значителна част от тях ценят възможността да създават нещо смислено в България и да допринасят със знанията, идеите и опита си. Макар тези отговори да не измерват пряко как участниците използват придобития в чужбина опит, те показват какво търсят и какво искат да изградят след преместването. Следователно подкрепата за завръщане може да бъде по-пълноценна, когато съчетава достъп до работа и професионално развитие с възможности за общност, инициативност и принос.
Завръщането е тема за цялата страна - повечето искат да живеят извън София.
Сред живеещите в чужбина, които обмислят завръщане, предпочитанията за място на установяване не се ограничават до София. Близо половината посочват областен град, а общо около шест от десет предпочитат място извън столицата. София остава важен избор, но не е единствената посока, в която хората си представят бъдещето си в България. Сред вече завърналите се София е най-често посочваното място на живеене, следвана от областните градове.
Разликата между двете групи може да отразява различни обстоятелства, възможности и етапи на преместването, но данните не позволяват да се определи какво точно стои зад нея. Въпреки това предпочитанията на потенциално завръщащите се показват, че инициативите за подкрепа не бива да се съсредоточават единствено върху столицата. Регионалните работодатели, местните общности и общините също могат да играят важна роля в създаването на условия за завръщане и установяване.
Какво би направило завръщането по-информирано, подкрепено и свързано?
Резултатите очертават няколко взаимно свързани потребности. На първо място, хората имат нужда от надеждна и леснодостъпна информация, която да им помогне да превърнат намерението за завръщане в реалистичен план. На второ място, те търсят конкретни условия за живот и професионална реализация - от възможности за работа и развитие до по-предвидими административни процеси и доверие в публичните системи. На трето място, завръщането е и социален процес: личните контакти, чувството за принадлежност и възможността за участие в живота на общността са важни както преди преместването, така и след него. Това означава, че подкрепата за завръщане трябва да обхваща целия процес, а не само момента на пристигането. Необходима е комбинация от практическа информация, индивидуална помощ, контакт с хора с подобен опит и възможности за професионално и обществено включване. Подобна подкрепа може да бъде развивана съвместно от институции, работодатели, граждански организации, местни общности и самите завърнали се.
65,7% от мислещите за завръщане го планират до 3 години
Как да тълкуваме резултатите?
Анкетата отразява опита и мненията на хората, които са избрали да участват в нея. Тя не е представително изследване на всички българи в чужбина или на всички завърнали се. Освен това отговорите на живеещите в чужбина и на вече завърналите се идват от две различни групи участници, а не от едни и същи хора, проследени преди и след преместването. Данните показват нагласи, намерения, преживявания и заявени потребности, но не могат сами по себе си да предскажат кой действително ще се завърне, да обяснят причините за всяка трудност или да установят причинно-следствени връзки. Затова резултатите следва да се четат като ориентир за по-добро разбиране на преживяванията и нуждите на участниците и като отправна точка за бъдещи проучвания и практически действия.
Следващият раздел разглежда как резултатите могат да бъдат превърнати в конкретни насоки за институциите, бизнеса, гражданските организации, местните общности и хората, които обмислят или вече са предприели стъпка към завръщане.
