Доклад „Състоянието на завръщането“:
Какви са нагласите и опитът, свързани със завръщането в България днес – и какво би го направило по-информирано, подкрепено и свързано?

Завръщането в България е тема, която засяга личните решения на хиляди българи, но и по-широки въпроси за работата, качеството на живот, доверието в институциите и възможностите за развитие в страната. За да разберем по-добре какво стои зад решението за завръщане и от какво имат нужда хората, организацията „ЗаВръщане в България“ проведе анкета сред 2 286 участници с различен опит и отношение към завръщането:

1 810 българи, живеещи в чужбина, и 476 души, които са се завърнали.

Сред анкетираните живеещи в чужбина близо седем от десет обмислят или планират завръщане, а около две трети от тях мислят да го направят в рамките на три години. Семейството и емоционалната връзка с България са сред най-силните мотиви, но решението зависи и от условията за работа и живот. По-добрите възможности за професионално развитие, реалните перспективи за промяна и по-справедливата и сигурна обществена среда са сред факторите, които биха улеснили завръщането. В същото време намерението не винаги се превръща в конкретен план: само около една трета от хората, които не са изключили завръщането, вече имат такъв. Сред участниците, които вече живеят в България, 88% посочват поне една трудност след преместването, най-често свързана с политическата ситуация и доверието в правосъдието, административните процедури и здравеопазването.

Въпреки това мнозинството оценяват положително решението си.

След завръщането хората търсят не само работа и професионално развитие, но и приятелства, чувство за общност и възможност да създават и допринасят. Практическата информация, личните контакти и достъпът до хора с подобен опит се открояват като важни форми на подкрепа.

Данните показват, че завръщането не е еднократно решение, а процес, който започва много преди преместването и продължава дълго след него. Той изисква едновременно планиране на работа и доходи, уреждане на права и документи, избор на място за живот и изграждане на нови връзки. Един от важните изводи е, че положителната оценка за завръщането може да съществува редом с реални трудности. Удовлетворението от решението не означава, че адаптацията е лесна. Също така силната връзка с България не винаги води до преместване: за някои хора тя означава да останат свързани от чужбина или да разделят живота си между две държави. По-добрата подкрепа следва да съчетава надеждна и достъпна информация, по-ясни административни процеси, реални професионални възможности и пространства за свързване с други хора. Това е обща задача за институциите, бизнеса, общините, гражданските организации и самите общности - така че всеки да може да вземе информирано решение, а избралите да се завърнат да имат по-добри условия да се установят и да участват пълноценно в живота в България.